Международният ден на майчиния език е установен от ЮНЕСКО преди 26 години и се отбелязва на 21 февруари всяка година. Целта му е да насърчи майчиния език, езиковото и културното разнообразие, както и многоезичието. Терминът "майчин език" може да се отнася както до езика, на който човек е израснал, така и до езика на произхода, който не винаги съвпада с езика на майката.

Международният ден на майчиния език е установен от ЮНЕСКО преди 26 години и се отбелязва на 21 февруари всяка година. Целта му е да насърчи майчиния език, езиковото и културното разнообразие, както и многоезичието. Терминът "майчин език" може да се отнася както до езика, на който човек е израснал, така и до езика на произхода, който не винаги съвпада с езика на майката. Въпреки че все още няма единно разбиране за разделението на тези два концепта, важно е да се запитаме защо е необходимо да се чества този аспект. Датата 21 февруари напомня за мирната демонстрация от 1954 година, организирана от студенти в Пакистан за признаване на бенгалския език, който е бил насилствено потискан от местната полиция. Тази годишнина дава глас и достойнство на всички езици и култури, които те представят.

В съвременния свят, който Зигмунт Бауман е нарекъл "течна" общество, езикът не е просто средство за комуникация, а и дом, и мост. В такъв контекст, майчиният език не е само един код, който трябва да се овладее, а пространство, в което можем да се чувстваме в безопасност и да се свързваме с нашите корени, но също така и да изграждаме нови връзки с различни общности. Честването на майчините езици е признание, че говоренето е акт, който определя кои сме и как възприемаме света. То не е само културен въпрос, а и политически, етичен и антропологичен.

Пример за това е Джумпа Лахири, американска писателка с бенгалски произход, която избира да изразява своята многопластова идентичност на италиански. В своите произведения, като "Защо италиански?" и "В други думи", тя разказва за своята езикова миграция от успешна писателка на английски към автор на италиански. Тази трансформация не е лесна, а предизвикателна и освобождаваща, тъй като я кара да преосмисли себе си и връзката си с писането, както и с майчините си езици.

Научната перспектива за многоезичието е представена в труда "Двуезичният мозък" на Мария Гарафа, Антонела Сораче и Мария Вендер. В миналото двуезичието е било обект на предразсъдъци, но съвременните изследвания в невронауката и психолингвистиката показват, че то е не само образователна практика, но и модел, характерен за много малцинства. Двуезичието предлага социални и професионални предимства, както и когнитивни ползи, които помагат за изграждане на защити срещу когнитивен упадък.

Разказите за двуезичността могат да бъдат намерени и в сборника "Бели ръкавици", написан от авторката на тази статия. Като лингвист и психолог, тя разглежда темата в нарративна форма, подчертавайки, че живеенето с повече от един език носи определена нестабилност, но също така и нови възможности за принадлежност.

В съвременната "течна" общество, миграционните потоци и глобализацията правят монолингвизма все по-редък. Езиците се смесват и взаимодейства, което носи както нови възможности, така и предизвикателства. Идентичностите могат да бъдат източник на богатство, но и на объркване. Майчиният език носи спомени от детството, докато новият език предлага нови възможности за изразяване, но може да създаде чувство на изгнание.

Международният ден на майчиния език е повод да се замислим не само колко езика говорим, но и как ги ценим и предаваме. Честването на майчиния език е празнуване на гласовете, които правят света ни богат и разнообразен. Езикът не е статичен, а динамичен, който се променя и адаптира.

Пълния архив е на разположение на абонатите на Literans Плюс с всички предимства на цифровият достъп.